Ексхумация (Думи в кадър)
(кратък вариант на "Смисъл да се моля")
-І-
Градът се е разрастнал - тежка клюка,
и се е емнал сам да се прескочи.
Надсвирил и тъга, и земна музика,
и Бог. И грамофонните му плочи!
-ІІ-
Залязва слънцето - кълбиста мълния-
и пада като кум, пиян - на сватба.
И няма как по изгрев да се върне.
И има как да бъде като гарван.
-ІІІ-
Не помня филм ли беше, или баба
ми е разказвала проклетата история.
Но всяка дума, уловена в кадър,
обръща и короните - на корени.
До костите на татко. И надолу,
където е препълнено и празно.
И няма враг - да ти прелее воля.
Приятел - клечка пъкъл да ти драсне.
А гробът е обратното на кула.
Стърчи в земята - зейнало, чутовно.
Там няма нищо повече от нула,
освен ръцете ти - които помнят...
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
