Усещам те с кожата,
палиш по нея огнища,
попивам те жадно -
изпръхнала, суха земя.
Влага живителна в пепелни,
сиви стърнища,
приказно бяла,
безплътно - омайна мъгла.
Обгръщаш ме меко,
изронваш въздишки,
посяваш желания,
наслада и страст.
Изпиваш дъха ми,
светът е в затишие,
Апокалипсис,
Светлина
и Екстаз.
© Валка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
