May 4, 2017, 1:32 AM  

Еквидистантна проекция

  Poetry
2.6K 20 21

Дели ни бездната на Времето
със върхове
на многоъгълници от мечти
и области на звездност...
Самотно папагалче
си повтаря:
"Аз и ти"
и кукувица от кафез
ни отброява края.
Нощес се случи нещо
с оператора ми за Реалност.
И всичко близко
стана ми далечно.
И всичко,
във което вярвах
се смали.
Прегърби се
в нахлуващата неизвестност...
"Какво съм?",
"кой съм?"
и
"коя си ти?" -
превръщат битието
в безполезност.
Дели ни бездна -
но пързаляме се със шейни
по улеите-пропасти
на Времето.
По тъмните му мраморни стени -
надолу
и
надолу
към Подземието.
Трифидите...!
А после без очи -
къртици втренчени
сме
в тънка суперструна...
Какво спечелихме
и кой ни раздели
в една илюзия,
която ни целуна...?

 

Бел. на автора. Еквидистантното проектиране може да се се извърши от точка разположена на много голяма височина над земната повърхност /в частност от космическа височина/. По тази причина разстоянията от тази точка до точките от Земята могат да бъдат считани за равни /т.е. еквидистантни/. Употребил съм този термин в заглавието, за да акцентирам върху това, че всичко земно в този живот е безразлично /равноотдалечено/ гледано от една достатъчно голяма духовна висота. За сензационен пример на еквидистантна проекция могат да служат знаменитите карти на турския адмирал Пири Рейс:

 

http://www.tribak2007.com/mystery/pirireis.htm

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B8_%D0%A0%D0%B5%D0%B8%D1%81

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато математиката се отрази в поетично огледало!
  • Ако съм точка от кръга и мястото ми предопределено е,
    а моето призвание и вдъхновение, и моята любов, и свобода
    са някъде в безкрайното пространство извън кръга –
    има ли значение дали съм център на кръга, или не съм?
    И докога?
    ....
  • "Какво спечелихме и кой ни раздели в една илюзия...бездната на Времето"! Прекрасна поезия!
  • Впечатляващо...
  • Това стихо го чета за първо път... Какъв е смисълът на битието и колко често се отдалечаваме повече от носа си, за да се огледаме и зададем този въпрос? Много ми харесаха твоите многоъгалници от мечти и улеите-пропасти на Времето. Поздрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...