Еквидистантна проекция
Дели ни бездната на Времето
със върхове
на многоъгълници от мечти
и области на звездност...
Самотно папагалче
си повтаря:
"Аз и ти"
и кукувица от кафез
ни отброява края.
Нощес се случи нещо
с оператора ми за Реалност.
И всичко близко
стана ми далечно.
И всичко,
във което вярвах
се смали.
Прегърби се
в нахлуващата неизвестност...
"Какво съм?",
"кой съм?"
и
"коя си ти?" -
превръщат битието
в безполезност.
Дели ни бездна -
но пързаляме се със шейни
по улеите-пропасти
на Времето.
По тъмните му мраморни стени -
надолу
и
надолу
към Подземието.
Трифидите...!
А после без очи -
къртици втренчени
сме
в тънка суперструна...
Какво спечелихме
и кой ни раздели
в една илюзия,
която ни целуна...?
Бел. на автора. Еквидистантното проектиране може да се се извърши от точка разположена на много голяма височина над земната повърхност /в частност от космическа височина/. По тази причина разстоянията от тази точка до точките от Земята могат да бъдат считани за равни /т.е. еквидистантни/. Употребил съм този термин в заглавието, за да акцентирам върху това, че всичко земно в този живот е безразлично /равноотдалечено/ гледано от една достатъчно голяма духовна висота. За сензационен пример на еквидистантна проекция могат да служат знаменитите карти на турския адмирал Пири Рейс:
http://www.tribak2007.com/mystery/pirireis.htm
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B8_%D0%A0%D0%B5%D0%B8%D1%81
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Какво спечелихме и кой ни раздели в една илюзия...бездната на Времето"! Прекрасна поезия!
-
Впечатляващо...
-
Това стихо го чета за първо път... Какъв е смисълът на битието и колко често се отдалечаваме повече от носа си, за да се огледаме и зададем този въпрос? Много ми харесаха твоите многоъгалници от мечти и улеите-пропасти на Времето. Поздрав!
-
Остави ме без дъх!!! Благодаря!
-
Нощес се случи нещо
с оператора ми за Реалност.
И всичко близко
стана ми далечно......Мисана!!!Страхотно! -
Картината е жива, оживява като някакъв сън, който е истински! Ярко и изразително, всеки детайл е стреличка право в десятката на сетивата. Радвам се ,че прочетох отново!
-
Хубава творба!Поздравления, Младене!
-
Младене, провокираш ни още със заглавието. Стихотворението ти е проблясък, сред ослепелите трифиди на собствената ни същност. Хареса ми „илюзията на целувката“, значи си още жив.
-
Настръхващо - представих си ги тези трифиди, не ми се среща с тях - по никакъв повод...!!! Има и по-лесни за разбиране проекции и не са бездуховни - правоъгълни, аксонометрични и други инженерни графики...!!!
-
Не случайно си един от любимите ми автори, Младене! Всичко което пишеш е много добре обмислено, няма случайни изрази, подбираш всяка дума по начин, който говори за познание и дълбочина! И на мен често ми е трудно да те коментирам, но по-важното е, че всеки прочит е едно удоволствие! Аплодисменти!
-
Харесах! Поздрави!
-
Хубаво е човек да си задава въпроси и да търси същността в абстрактна поетична форма. Поздравления!
-
Много ми е трудно да коментирам, не намирам точните думи - всички ми изглеждат прекалено слаби... Просто си върха!
-
Нямах идея какво означава тази
проекция....излиза,че
формата и площта на територията
при тази проекция ще са деформирани.
Кето аз асоциирам като
форма на близост и размер на значимост.
Питам се, близостта със скъпите нам неща,
дали се променя повече от промяната
на наши потребности
или от промяната на независещите
от нас хора и фактори...
-------
после без очи -
къртици втренчени
сме
в тънка суперструна...
-------
Аплодирам избора ти на заглавие
и доказателствената емоция ,която прилагаш! -
Браво Младен много чувствено.изказа ти е превъзходен. Хареса ми много.Поздрав от мен.
-
Прочетох го доста пъти...точно днес исках да прочета точно това....може би често въпросите, които си задаваме превръщат битието в безполезност...но пък точно те водят избора....дори когато нямаме избор...Бих искала аз да съм написала тази творба-толкова моя я чувствам...В една илюзия...и всичко всякога е илюзия...Страхотен си ,Младене...Страхотен!
-
Разкош! Поздравления!
-
За пореден път ни караш да се замисляме. Много ми хареса стихотворението. Аплодисменти!
-
Браво,Младен!Задаваш въпроси с общовалидно значение.😇Отговорите нека сами потърсим.В характерен за тебе стил: лиричен носталгизъм.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а моето призвание и вдъхновение, и моята любов, и свобода
са някъде в безкрайното пространство извън кръга –
има ли значение дали съм център на кръга, или не съм?
И докога?
....