Dec 15, 2008, 8:27 PM

Екзотично

  Poetry » Love
2.2K 0 16
С танцови стъпки стигнах до теб
и с думи неказани,
с пясъчен белег, с много небе,
и с целувки изречени.
Толкова тичах из островен рай
новопокръстена от
изгреви, залези - много на брой,
с яркостта на фламинго.
С пръстчето писах как съм била
все тук - неотложено,
както свободния вятър вилнях...
в свойто царуване.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...