Ела
Загадка съм. Но ти ме разгадай.
Ела на пръсти - тихо под небето ми.
А то е смес от синьото на май
с магия от ноември. За да свети.
В света ми има толкова звезди.
Не ги откъсвай. Нека да ухаят
на красота, която призори
ще се разтвори в изгрев и мечтание.
И има слънце. Даже не едно.
Ела! Но не протягай длани.
Гори до кръв. И ето от какво,
душата ми е в много, много рани.
Ела! Аз имам цялата вселена.
Спокойно е. Дори дъги цъфтят.
Сърцето ми до болка е в зелено
и в пролет. Птици там гнездят.
Загадка ли съм? Не. А само сън -
от нежните и топлите, когато
замръзва цялата земя навън.
Ела!
Аз мога да съм много дълго лято.
Не ме разнищвай! Само разгадай
на моя бряг едно море отива ли.
Ела! Вземи от всичко. Нямам край,
а само чиста обич...
в изобилие.
© Деа All rights reserved.
