Jun 7, 2007, 4:57 PM

"Ела до мен"

  Poetry
929 0 5
Ще ме чуеш ли, ако те повикам във вятъра -
достатъчно ли е тихо навън,
за да ни е удобно в телата ни?
Достатъчно ли е всичкото време на света,
за да разберем, че ни е писано да бъдем,
че се уморихме да мълчим
и да се трудим
                  за вече изгубеното...

Ще ме чуеш ли, ако те повикам във вятъра?
Ела да пееш със мен.
Ела да чуеш Анатема
и стиха, от който си роден.

Ела във мене, поете,
да те почувствам, знам колко си уморен,
на кръстопът да те блъскат ветровете.
Ела при мен, легни в ковчега до мен!


                                                06.06.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напълно съм съгласен, че за болката няма време и възраст. А най-боли когато ги заболи децата. Продължавай в същия дух.
  • За болката няма точно време и възраст - тя не пита кога да дойде Анета. Не си ли съгласна?

    Ани благодаря ти за милите думи!
  • Шу, надминаваш се постоянно!
  • хубаво е!
  • Хубав стих! Натъжава!
    Но е рано да пишеш за такива неща, Гери!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...