Ела, когато...
Не идвай тук, щом всичко ти е радост
и щом е пълен с песни всеки ден.
Не идвай, щом животът ти е сладост
и нужда нямаш никаква от мен.
Когато ти е леко, ти празнувай!
Със тоя-оня пийте до зори.
Ще съм далеко аз, но не тъгувай -
живей с усмивка хубавите дни!
Не идвай тук със чаши, пълни с вино,
защото аз съм кротка тишина.
Бъди при тези, дето са ти мили,
когато най-щастлив си на света.
Не ме поглеждай и не ме помисляй,
когато в тебе блика радостта;
Помни, че даже много да ти липсвам,
аз мъчна и нелесна съм жена...
Но тук ела, щом всичко се пропуква;
Дори пръстта под твоите крака,
когато много болка се натрупа
и те повлича пак към пропастта.
Ела при мен, останал без посоки
(освен една - към моята врата).
От хиляди трънливи и жестоки,
ще изтъка с ръце за теб добра.
Ела, ако сърцето ти пострада
и болката отвътре го гори.
Ела при мен, мини дори през Ада
и всичките си рани покажи.
Тогава със прегръдките на мрака,
с ръцете и усмивката добра,
ще ги лекувам нежно в тишината,
света разбит за теб ще събера.
Не идвай, щом животът ти е песен -
да пея силно вече нямам глас.
Такъв човек съм аз - съвсем не лесен...
но ще съм с теб в най-трудния ти час!
© Любимата All rights reserved.
