Ела, Любов
Не чукай на вратата ми, Любов,
за тебе тя е винаги отворена.
Ела, килимът ми е чисто нов.
И ти си нова, гледаш непресторено.
Кажи сега какво те води тук?
Не си ме посещавала отдавна,
изчезна без следа, дори без звук,
очакваше без тебе май да падна.
Да, нараних си двете колена
на пода, дето всеки ден се молех
да те открия и да те пленя
с усмивката си искрена отново.
А от сърцето ми течеше кръв
и капеше в душата посиняла
от студ. Това бе опита ми пръв
и още не умеех да прощавам.
Но се научих, вече съм добре,
готова съм да почна отначало.
Знам, ти си като палаво дете,
затуй не ти се сърдя. Пак съм цяла
и те очаквах да ме навестиш,
защото и без тебе ми е трудно.
Ела, недей на прага да стоиш-
в душата ми е топло и уютно!
27.01.22
© Nina Sarieva All rights reserved.
