Елегия...

Елегия...

             на С...

... Аз ще дойда с бяла хризантема,

ти ще закъснееш пет минути,

с вечните ненужни обяснения

за трамваи пълни и пропуснати...

Устни ще докоснем като вятър,

Времето в телата ни е скрито,

като дъжд ще мина по косата ти-

ще прошепна колко те обичам...

Есента край нас ще се изнизва,

хората ще бягат подлудели-

чантите напълнили със грижи

от пазара в края на неделята.

Двамата ще бъдем светъл  остров,

кой знай как от лятото запазен,

а във нас дъхът си див и остър

вятърът ще блъска с вид нехаен...

В тъжната картина на предзимата:

сива, сумрачна и строга-

нашата Любов като камина

ще е, с лумнал ритуален  огън...

В жарата му бяла хризантема

аз ще хвърля вместо благовония,

а вместо молитва ще простена

спомнена, отдавнашна мелодия...

д-р Коста Качев