Елегия...
на С...
... Аз ще дойда с бяла хризантема,
ти ще закъснееш пет минути,
с вечните ненужни обяснения
за трамваи пълни и пропуснати...
Устни ще докоснем като вятър,
Времето в телата ни е скрито,
като дъжд ще мина по косата ти-
ще прошепна колко те обичам...
Есента край нас ще се изнизва,
хората ще бягат подлудели-
чантите напълнили със грижи
от пазара в края на неделята.
Двамата ще бъдем светъл остров,
кой знай как от лятото запазен,
а във нас дъхът си див и остър
вятърът ще блъска с вид нехаен...
В тъжната картина на предзимата:
сива, сумрачна и строга-
нашата Любов като камина
ще е, с лумнал ритуален огън...
В жарата му бяла хризантема
аз ще хвърля вместо благовония,
а вместо молитва ще простена
спомнена, отдавнашна мелодия...
д-р Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени
Поздравления!