Елегия
Изтропкани лежаха две говежди
у коловозите накъм’то градо,
и през тревата се споглеждат:
- Е’бати, колко е красив свето!
Отгоре пееха им птички
и слънце грееше за тях,
веднага ги накацаха мухички
и покриваше довеяният прах...
Две гарги шумно прелетяха,
забързани по техни си неща,
нещо грозно изкрещяха,
в смисъл: -Глей какви лайна...
Вятърът довея плява,
осили се забодоха по тях -
ка да глеаш на свето тогава,
га от гуми те е страх!
Настана тевно – месецо изгре,
наблизо цвъркаха щурци...
Мангал на тротинетка прелете,
чаровно мигаха звезди.
Нощта набързо отлетя,
денят бе тягостен и прашен,
рояк мухи тук долетя
и настана пирът страшен!
След този пир останаха яйца
и закипя живот нехайно,
до тях изтропка се овца
от стадо някакво незнайно
Така минаа много дни
и дъш вале и слънце гре...
По пътя вече никой на върви,
селото явно опусте!
И с времето там даже
роди се някакво жито
и гордо може да се каже:
“И нии сме дали нещо на свето! “
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
