Елегия за българския Сизиф
Български народе скромен,
като Сизиф с товар огромен
десетки векове вървиш
и все нагоре се стремиш.
Там, нейде горе, сред мъглите
те чакат върховете скрити.
Там са обещаното блаженство,
покоят ти и твойто съвършенство -
жадуваната крайна цел.
Вървиш нагоре, гръб привел.
От челото ти пот се лее
и от умора пред очите ти чернее...
Стискаш зъби! Сетни сили ако събереш,
до върха навярно ще се добереш?
Но с тебе "Боговете" си играят,
върха да стигнеш не желаят.
Прибавят към товара нов товар
и ти погаждат оня номер стар -
товарът непосилен долу те повлича,
на нови, тежки мъки те обрича.
© Генка Богданова All rights reserved.
