Електорат
Пръстта се рони между пръстите на вятъра.
И слънцето целува тази пръст.
Родила бурени. И смеещи се макове.
Жадуваща за рало.
Не за мъст.
Звездите тичат премалели върху сенките
на облаци с притихнали сърца.
И кичат с капки клоните на дренките,
заспали тихо върху голата земя.
Асфалтът покрай синора е синьочерен.
Вклинява се безмилостно в пръстта.
След малко, някой джип наперен, гневен,
ще стъпче каменната му душа...
Като светулки светят къщите на селото,
в примигващата, гола тъмнина.
Тук всички хора са забравени отшелници.
Не хора.
Не души...
ЕЛЕКТОРAT.
© Катя All rights reserved.
