Елица
Елица
(спомен за Градец)
Обувам си дебелите шушони.
Тръгвам към Гората снежна.
Развивам проблемните бушони
и сливам се в едно, с Елица нежна.
Тя ми говори. Тя ме слуша.
И близка е, и по-сърдечна,
от многохилядната Суша,
с която всеки ден се срещам.
Светъл лъч чертае Пътя.
Прах кристален ме посипва.
Опитвам нещо свястно да измътя,
ала бледнея пред Елата... Литвам.
Стои сама. Ефирна. Чиста.
Погалвам клонките за сбогом...
Сънувал съм...
но май си струва риска,
Живота си да променя. Не мога.
*
Говореше ми. Кротко слушах.
По-близка бе и по-сърдечна,
от тристахилядната Суша,
която вече бях готов да срещна.
3 Януари 2002, Сингапур
© Симеон Дончев All rights reserved.
