Eмигрант
Момчето ми само
по света се скита,
за къшей хляб -
чужди хора пита.
Дипломата -
у дома ненужна си
стои на рафта...!
Молбата ми към бог -
да се върне живо, здраво!
Мост въздушен, скайп свързва
две души, обречени на клада.
Загърбило мечти,
загърнато с небесно одеало,
което стига чак до родната му къща,
броди с неспокоен дух в нощ прозрачна.
За близки хора се тревожи, пита здрача.
Завои в живота много,
зависи колко са опасни!
Завръщането - изход,
за нас е облекчение,
за него - отчаяние!
Защо в България за моя син
щастие все няма?
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
