Sep 20, 2008, 9:32 PM

Емигрантска приятелка

  Poetry
1.2K 0 2
Къде си, мила,
къде си ти сега?
Аз знам, търсиш ти закрила
пак на чуждата земя.

Защо те Родината прогони,
защо отреди ти такава съдба?
Сълзи на чужда земя да рони
твоята мила, добра душа.

Без приятели, самичка,
там, на чуждата земя,
скиташ ти, като ранена птичка,
далеч от родната страна.

Кога ще дойде този ден,
в който ти ще се завърнеш,
да седнеш пак до мен
и с думи болката ми да изтръгнеш?!

Знам, времето минава
и часът за среща наближава.
Дали и при теб то лети,
когато се завърнеш, ще ми кажеш ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илина Савова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...