Sep 20, 2008, 9:32 PM

Емигрантска приятелка

  Poetry
1.2K 0 2
Къде си, мила,
къде си ти сега?
Аз знам, търсиш ти закрила
пак на чуждата земя.

Защо те Родината прогони,
защо отреди ти такава съдба?
Сълзи на чужда земя да рони
твоята мила, добра душа.

Без приятели, самичка,
там, на чуждата земя,
скиташ ти, като ранена птичка,
далеч от родната страна.

Кога ще дойде този ден,
в който ти ще се завърнеш,
да седнеш пак до мен
и с думи болката ми да изтръгнеш?!

Знам, времето минава
и часът за среща наближава.
Дали и при теб то лети,
когато се завърнеш, ще ми кажеш ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илина Савова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...