Jun 13, 2010, 3:18 PM

Емоционален човешки памук 

  Poetry » Phylosophy
879 0 2

Срам ме е, срам ме е...

През самотните спирки минава
влакът, за отвъдното устремен.
И по-малко любовта ми остава,
и повече е яростта вътре в мен.
През пусти места и горички
локомотивът ни пробива път.
И, вместо да плача за всички,
аз ги превръщам в back-up.

Срам ме е, срам ме е...
... защото мястото не ми липсва -
не душевно,
не ново, не старо,
не истинско,
а отделено от облаци,
цели късове емоционален човешки памук!
И не в мислите,
и не вътре в болките -
аз хванах пътя ей тъй, сякаш напук!

През още по-самотни гари минава
не влакът, а моята душа вечна.
И колкото по-малко път ми остава,
толкова повече животът е лесен.
През тунели от тъмнина, от време
на време, лъкатушкам се модно!
И сега май... срам, срам ме е мене,
защото всичко напуснах негонен...

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много хубаво казано и написано...
    не съм чела друго за срама...рядко появяваща се тема.
  • симпатично
    може да се пооправи на места
    и малко по... де да знам - сбито и насечено ако е мисля ще е по- гот


    И сега май... срам, срам ме е мене,
    защото всичко напуснах негонен...


    а това пък колко ми е познато...
    важи и за жени, и за работа, квартири, приятели и... живота като цяло

    дори скоро по едно време си повтарях
    "ааа, не! този път - докато не ме изгонят"


    извинявай за отклонението
Random works
: ??:??