Емпатия
Емпатия
Плакала е горчиво нощта...
П. П. Славейков
Париж нахлува с цветове и звуци
във стаята ми тъмна пак.
Душата ми – безкрила, куца
догонва някакъв последен влак.
Със светещи прозорци по тавана,
със тракащи и сънни колела
отнася ме далече – там,
където няма страх и самота.
По шумните, просторни булеварди,
във някой тих, прекрасен кът
от парка стар, със кули и фонтани
градът мираж добива плът.
Но облаци небето скриват,
прокапва плахо, после изведнъж
небето се продънва и излива
гръмовна смес от мълнии и дъжд.
Прелива Сена, Лувърът потъва
и цял Париж е вече под вода,
и изгревът мечтан е мътно кървав,
а аз, премръзнала, вървя сама.
Обратно черен кораб ме отнася
със призрак-екипаж под черен флаг,
пиратски шпаги вече не проблясват,
градът от плът е пак мираж.
История с финал очакван.
Във Кърджали след дъжд – дъга.
И тази нощ нощта е плакала
и спала е до късно сутринта.
© Мария Димитрова All rights reserved.
