*** (Endpoint)
Нататък не успях да продължа.
Нататък и един приятел няма.
Без удара му - колко да тежа?!
И как да съм до истина голяма?!
Признавам си - навярно съм лаик
да вярвам в чудеса, че и на хора.
Повярвах – ласка е! А тя - плесник...
След нея (и логично!) - ласка втора.
Но аз не спрях. И вярвам в идеал,
(а вярвам всъщност в себе си най-вече),
че жив си само щом сърце си дал
и помниш само първата си вечер,
в която някой нечудат човек
порасне във сърцето ти до вяра.
И няма всъщност как да си нащрек.
Обичаш ли - без точка е. И мяра.
Признавам си - наистина успях
да вярвам, че е чудо всичко, всеки.
Нататък не раста. Логично - спрях.
Останах. И тежа. И ми е леко.
© Дарина Дечева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!
П.П. Нина, логично опитът ми показва друго.
-
Браво!
Категорично и страстно!
Поздравления! -
И извън всякаква логика приятели има и нататък. Няма как да няма, щом душата е пълна с добро. А то не може да бъде убито.
-
"Останах. И тежа. И ми е леко."
ДА! Поздрав!
-
Благодаря на прочелите, коментиралите, оценилите и останалите!
Светли празници! -
Браво!
-
Абсолютно браво!
-
!
-
мактуб*
-
Чудесен стих!Браво, Дарче!
-
че жив си само щом сърце си дал
и помниш само първата си вечер, -
Великолепно!
-
"че жив си само щом сърце си дал
...
Обичаш ли - без точка е. И мяра."
Благодаря за това стихотворение! Поздравления от един лаик. -
точка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Останах. И тежа. И ми е леко."
Да бъде винаги!