Енигма
Наивница до болка,
заобиколена от самота,
крача по земята,
търсеща красота.
Лутам се насам-натам,
навсякъде съм, а наникъде отивам,
мечтите си на стъклен пиедестал
преследвам и бленувам.
Обичам аз до болка,
но и мразя от душа,
еднаква съм до изнемога,
различна на света.
Болката си крия,
но плачът в мен скърби,
енигма, казвате ми вие,
енигма моя свят руши.
Навън, когато се покажа,
всичко заблестява веч,
а в душата ми дълбока рана
и се вижда отдалеч.
Енигма съм - така е.
Загадка. Мистерията в мен живей,
мистерията душата пази,
а без душа не се вирей.
Енигмата в мен напира,
но я крия вечно аз,
плаша се да не я загубя,
да не чувам вече тоя глас.
На хората от отдавна не разчитам,
но не винаги наивното в мене спи,
с огъня леда топя,
леда, в нечии очи.
Обожавам да се скитам,
да се шляя из света,
усмивката в сълзи да давя,
но те не идват от скръбта.
Обичам по неволя,
макар и тежко да е така,
напук не всеки не се моля,
но още вярвам в любовта.
Тъгата, мъката, не са ми чужди,
но в живота срещам любовта,
в приятелството вярвам вечно,
но се разочаровам от това.
Енигма, да - това е в моята душа.
заобиколена от самота,
крача по земята,
търсеща красота.
Лутам се насам-натам,
навсякъде съм, а наникъде отивам,
мечтите си на стъклен пиедестал
преследвам и бленувам.
Обичам аз до болка,
но и мразя от душа,
еднаква съм до изнемога,
различна на света.
Болката си крия,
но плачът в мен скърби,
енигма, казвате ми вие,
енигма моя свят руши.
Навън, когато се покажа,
всичко заблестява веч,
а в душата ми дълбока рана
и се вижда отдалеч.
Енигма съм - така е.
Загадка. Мистерията в мен живей,
мистерията душата пази,
а без душа не се вирей.
Енигмата в мен напира,
но я крия вечно аз,
плаша се да не я загубя,
да не чувам вече тоя глас.
На хората от отдавна не разчитам,
но не винаги наивното в мене спи,
с огъня леда топя,
леда, в нечии очи.
Обожавам да се скитам,
да се шляя из света,
усмивката в сълзи да давя,
но те не идват от скръбта.
Обичам по неволя,
макар и тежко да е така,
напук не всеки не се моля,
но още вярвам в любовта.
Тъгата, мъката, не са ми чужди,
но в живота срещам любовта,
в приятелството вярвам вечно,
но се разочаровам от това.
Енигма, да - това е в моята душа.
© Даниела Бянова All rights reserved.
