Jun 25, 2024, 8:56 PM

Еньовденска жарава

  Poetry
565 1 1

Водата стене, извор ме привлича. 

Звездите слезли са в родните поля. 
Мантия роса билките облича. 
Слънцето подклажда жарава сега. 

 

С китка здравец косата ще закича.
Здравето - пчеличка в тебе да жужи. 
Пречистващо  водата в капки срича,
дано самодива някъде мълчи. 

 

Ще стана сянка, рижава, лисича.
Ще ме погълне днес Еньовския ден.
Ютия като чук гореш се свлича.
На билките този ден е отреден.

 

Ще засияе Феникс от жарава. 
Здравето с билките при нас остава! 

 

24.06.24
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Арменчева All rights reserved.

Comments

Comments

Ще стана сянка рижава, лисича 🇧🇬

И камъните хвърлени небрежно
отскачаха. На сипей се родих,
планински ручей е душата, с нежност
прелива в обичливия ми стих.
Планѝнка съм, в сърцето кремък крия, ...
597 2 2

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...