Oct 1, 2015, 11:31 PM  

Епилог

  Poetry
823 0 19

 

Кой е този нещастен щастливец,
който напуска Земята
и потъва в мъртвата съвест на мрака.
Който никога няма да знае
дали ясно небе или дъжд го оплака...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Латинка! Трогнат съм от посещението ти и от хубавите думи, които каза. Светли и благословени празнични дни ти желая!
  • Благодаря ти, Исмаиле! Бог ни е дарил и с физическо безсмъртие в тези тела, засега само потенциално. Иначе, ако тази възможност не бе кодирана от него, си прав, че всичките ни напъни да я реализираме щяха да останат безплодни. Но да си спомним какво пише в Битие: глава 3, стих 22:

    "И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно."

    Мисля, че всякакви спорове, след горния цитат, са излишни.


    Благодаря ти, Сеси! Трогнат съм от вниманието ти.

    Хубав уикенд и за двама ви!
  • Трудно се коментира такъв стих, Мисана! Поздравявам те за написаното!
  • Безсмъртен е само Бог и създадените от Него оборотни души, които временно пребивават в телата ни! Всички теории за физическо безсмъртие
    са смешни и жалки! Напъните на човека в това отношение ще са безплодни!
  • Мерси, Василке! Много точно го каза.

    Благодаря и на теб, Василе, че оцени този фрагмент.

    Хубав уикенд и на двама ви!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...