ЕПИТАФ
Последно сбогом, дядо!
Във памет на
загиналите войни…
Ти също бе
един от тях!
Венци не ти
поднасям многобройни.
Дори сълза
за тебе не пролях.
„Мъжките момичета
не плачат”.
Ми каза, стискайки очи.
„Не си отивам,
това е здрача…
ти слънце си,
усмихваш се, нали?”
Усмихвам се,
усмихва се света.
Отново искам
да ти се докажа.
Като в онези дни,
надвили старостта.
Или пък
не открили я в миража.
Как всичко свърши
даже без начало.
Оправил взор
(полагат те в пръстта).
Дано небето
ти е огледало.
Аз вече виждам
твоята звезда.
Във памет на
загиналите войни…
ти бе не знаен,
простичко живя.
Безмислени са
думи по-обстойни.
Изпращам те
с Поклон към вечността!
© Мойра All rights reserved.
