Ерато
Копитата на времето кънтят
из прашлявите дневни калдъръми,
подхвърля ни в седлото коневрът,
пришпорен от житейските налъми...
Препускаме след мирис на кафе
и слънчевата топла палачинка
с въздишката на утрото ядем,
а чувствата ни ги мори настинка...
Нима не можем да се влюбим днес -
мечтите ни са станали клошари,
подвикват на късмета – скубляв пес
и погледът им в чуждото все шари...
От чашата събираме кураж
и взираме се някъде в безкрая,
страхът ни - верен, лъскав паж,
наднича като портиер на Рая...
Усмивката на грешната любов
търкулва сладко медената питка -
животът ни - бракониер на лов -
застрелва разцъфтяли маргаритки...
В красива вечер, щом засипе мрак
узрелите ни мисли, като захар
и джибрите накътат градус пак -
ракия е душата ни „Ерато”...
© Михаил Цветански All rights reserved.
, Лилия
