5.08.2011 г., 10:39 ч.

Ерато 

  Поезия » Пародии
1020 0 25

Копитата на времето кънтят

из прашлявите дневни калдъръми,

подхвърля ни в седлото коневрът,

пришпорен от житейските налъми...

 

Препускаме след мирис на кафе

и слънчевата топла палачинка

с въздишката на утрото ядем,

а чувствата ни ги мори настинка...

 

Нима не можем да се влюбим днес -

мечтите ни  са станали клошари,

подвикват на късмета – скубляв пес

и погледът им в чуждото все шари...

 

От чашата събираме кураж

и взираме се някъде в безкрая,

страхът ни - верен, лъскав паж,

наднича като портиер на Рая...

 

Усмивката на грешната любов

търкулва  сладко медената питка -

животът ни - бракониер на лов -

застрелва разцъфтяли маргаритки...

 

В красива вечер, щом засипе мрак

узрелите ни мисли, като захар

и джибрите накътат градус пак -

ракия е душата ни „Ерато”...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??