Ергенът
Весел чеп за зеле скача в тъмна каца,
а отвънка маца шета по кюшета,
хапва си мишлета – ех, че е заета!
Виненки се любят, няма да изгубят
джибровата пара, а комар на скара
чака свойта кака, щото си я сака.
Избата е стара с аромат на бара,
мухълът е нов – жаден за любов.
Паяци пируват, а мухи ги псуват,
партито е лудо – всеки чака чудо.
Малката стоножка с прякора си Гошка
стъпва като на ревю,
готви се за интервю –
тя ще влиза във "Ергена",
даже пише му поема.
,,Ти, любимо мое попово прасе,
знам, че всяка гарга иска да те изяде,
но помни — със мен ще си добре.
Ще обуваш всеки мой прекрасен крак
с Armani, Gucci — и ще слушаме Дворжак.
Ще танцуваме кючек, само ако имаш чек.
Ще си вземем две калинки —
за прислуги и робинки, а домът ти от картоф
аз ще наредя кат' нов.“
Във играта влезе цветна пеперуда,
всички казваха ѝ Буба.
Тя написа своето писмо
до мишлето си добро:
„Мили мой прекрасен млад гризач,
искам ти да бъдеш моя нов сваляч.
Да ме глезиш със цветя,
аз до тебе да трептя.
Да живеем сред поляна,
със лъчи от слънце тъй обляна…“
Третата гадинка се показа,
кацна тя до стара ваза.
Беше пухкава оса,
със осанка на пчела.
Тя избъзка страшно и сърдито —
явно нещо ще е бито:
„Аз със принцип съм родена,
не да бъда във харема,
не да бъда аз слугиня,
а на вятъра царкиня.
Твоята мрежа е прекрасна,
но за мене е опасна.
Паяко — галантен и напет,
не бъди със мене ти поет.
Не бъди със мене ти лукав,
просто не познаваш моя нрав.“
Каза дивата оса
и размята своята коса...
© Lyudmila Stoyanova All rights reserved.
