Да седнем в чувствено кафе...
Черпи ме няколко усмивки.
В косите ти съм на море...
и плувам в заливчета пивки.
Ако си гладна – да се сврем
във някоя измамна вярност...
Да си поръчаме нетлен...
със ягоди и вино бяло...
На свещи да танцуваме -
залагам ти една прегръдка,
че двама ще пътуваме
във стъпките на нежна тръпка...
Ще си говорим глупости...
аз вярвам в нашата кармичност.
И двамата обременени сме...
от бъдещето еротично.
© Михаил Цветански All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
