Есен?
Колко лудости вече
на себе си щедро простих,
колко трепетни грешки
за себе си скрих... и не скрих,
а така и не стъпих
на онзи най-праведен път,
дето жрици - девици
със горда осанка вървят.
Колко бури, сърце,
ще бушуват във теб занапред,
разлюляно море
ще руши бреговете навред!
Колко прелестни дни
ще погуби човешкият бяс!
Колко думи добри
ще пропусна да кажа на глас...
Но ще помня до край,
че когато дойде есента
и когато за вас
се посипаха жълти листа,
аз открих как във мен
зеленеят треви и цветя
и усетих как в плен
безвъзвратно ме взе любовта.
© Анита Габровска All rights reserved.
