Есен
Тихо пеят капките дъждовни,
галят мокрите стъкла
и ръми дъждът спокойно
върху жълтите листа.
Тъжна есен е навън,
мрак прегърнал е нощта.
Тук-таме пролайва куче
и проблясва светлина.
Плачат оголелите дървета,
бисери блестят по тях.
Пусто е навред в полето,
крачи бързо есента.
В тази вечер ноемврийска
спомням си за младостта.
Времето отдавна мина
и започна старостта.
Идват дните по-сурови,
стягат се за път...
И в отвъдното безкрайно
по-добър ще е светът.
© Катерина Пиринска All rights reserved.
