Тихо пеят капките дъждовни,

галят мокрите стъкла

и ръми дъждът спокойно

върху жълтите листа.

Тъжна есен е навън,

мрак прегърнал е нощта.

Тук-таме пролайва куче

и проблясва светлина.

Плачат оголелите дървета,

бисери блестят по тях.

Пусто е навред в полето,

крачи бързо есента.

В тази вечер ноемврийска

спомням си за младостта.

Времето отдавна мина

и започна старостта.

Идват дните по-сурови,

стягат се за път...

И в отвъдното безкрайно

по-добър ще е светът.