Есен
Събуждам се от капките в съня,
намирам прозореца залостен.
Затворена е и моята душа,
усещаща настъпващата есен.
Листата падат, хладен е дъхът.
Небето всяка минута различно се мени;
започва да се лее пак дъждът,
умират и полседните слънчеви лъчи.
Дори в тази картина красота намираш -
ромоленото по счупените керемиди;
Песента му в захлас ти слушаш
и гледаш облаците акварелно сиви.
Сълзите сякаш с дъжда съзвучни са.
Тази мъка в душата е толкова красива!
Оставаш в плен на спомени сега –
толкова боли че чак прави те щастлива!
28.03.2005
© Александра All rights reserved.
