Aug 14, 2005, 8:55 PM

Есен 

  Poetry
985 0 8

Събуждам се от капките в съня,
намирам прозореца залостен.
Затворена е и моята душа,
усещаща настъпващата есен.

 

Листата падат, хладен е дъхът.

Небето всяка минута различно се мени;

започва да се лее пак дъждът,

умират и полседните слънчеви лъчи.

 

Дори в тази картина красота намираш -

ромоленото по счупените керемиди;

Песента му в захлас ти слушаш

и гледаш облаците акварелно сиви.

 

Сълзите сякаш с дъжда съзвучни са.

Тази мъка в душата е толкова красива!

Оставаш в плен на спомени сега –

толкова боли че чак прави те щастлива!


28.03.2005

© Александра All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ето, промених го малко, дано да е по-добре сега.
  • Сигурна съм че си прав - аз сега правя първи опити и се радвам на съвети, благодаря за които!
  • Това е първата стъпка към това да си себе си,
    но направи и втората.
    Бъди различен и уникален,
    но запазвайки красивото!
    Има и малко занаят в това, и много усет.

  • Георги, благодаря много са съвета, но ако наистина я поправя няма да е мой стих... ако ме разбираш.
    По другия въпрос - не се сърдя на критика, даже обратното - смятам я за важна и полезна, но е обидно към труда когато е поднесена по този начин.
    Благодаря ти отново - ще го пооправя, но трябва да е с мои думи все пак.
  • Толкова красива картина е... а ти я окепазяваш
  • Я го поправи вместо да се сърдиш:

    Капките лениви чукат във съня.
    Вятърът в прозореца залостен
    люшва по клепачите деня,
    като лист от есента прахосан



  • Браво, красавице! Допада ми!
  • Като гледам си решил да драснеш по някой друг ред при всяко мое стихотворение, за да се заядеш. Но да ти кажа критика като тази не струва нищо. Да беше написал поне: Това стихотворение не ми харесва защото е елементарно, банално и т.н. ... Но поднесени по този начин, коментарите ти говорят единствено лошо за теб самия... Айде, със здраве!
Random works
: ??:??