Есен
Есен
Плачеше на мойто рамо
пожълтяла Eсента,
питаше: - Кажи ми само
със какво е Пролетта
по-красива, по-богата,
с цветове ли, плодове,
или облачна позлата,
с ветрове и дъждове?!?
Като мене и тя има
кичур, побелял от сняг,
преждевременната зима
закъснява с нея пак!
Аз съм по-добра, по-мъдра,
аз не лъжа, не крада,
женствена съм, целомъдра,
но... обичана е тя!
Слушах тази мъка славна
как шумеше с листопад...
- Есен, есен! Нямаш равна
в безнадеждния си ход!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
