Лятото отмина,
вече не е топло.
Стели се мъгла като коприна,
мразя да е мокро.
Птичата песен заглъхна,
не я чувам никъде вече.
Върбата в мисли потъна,
няма го сладкото мече.
Но колко красиво е всъщност!
Листата в червено се оцветили.
Чудесно е! Направо прекрасно!
Защото е вече есен, мили.
Погледна ли към планината,
виждам многцветен килим от листа.
Сякаш е вече златна земята.
Наслади се на горската красота!
Тигърско око
© Габриела All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
