Есен
Есен
Защо мъгла укри от есенния дъжд
разкъсаната черга на гората.
Разстла я слънчево небето изведнъж
и цветове потекоха в дъгата.
Проплакаха за сухите листа
и оцветиха в разтопено злато
застиналото огледало на река,
от спомени за свършилото лято.
Надува гайда вятърът студен -
тъгува по отлитащите птици.
В сукман богато украсен
подхваща есен руйна ръченица.
В ръката ѝ мъгла се вие,
разкъсана от голия клонак.
А дупките копнежа ще зашие
с глътка от жадувания сняг.
© Борис Борисов All rights reserved.
