Oct 22, 2017, 8:57 AM

Есен

753 2 4

Пропуква светликът свойта черупка.

Леко загатва в мъгла силуети.

Само след миг светът ще затупка

в ритъм съдбовен, щом слънце засвети!

 

Есенно утро попива в листата,

алени багри със слънчеви нишки

вплетени смело в картина позната,

с която лекува света от въздишки!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

МаЖор

10.2017 год.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...