Пропуква светликът свойта черупка.
Леко загатва в мъгла силуети.
Само след миг светът ще затупка
в ритъм съдбовен, щом слънце засвети!
Есенно утро попива в листата,
алени багри със слънчеви нишки
вплетени смело в картина позната,
с която лекува света от въздишки!
© Мария Божкова Всички права запазени