Направи ме малка и невидима
и ме скрий в калпачето на жълъда.
Да се приземя пред зимата
в топлия кожух на шумата.
Да ме смачка грубата обувка
на студа и властен, и пореден.
И да се затопля от милувка
на детенце, ако ме намери.
Направи ме на това, което искаш.
Не ме пъхай само в калъпи…
Есенният дъжда лицето ми да мие,
в градината кърпикожух да свети.
© Христина Комаревска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
