Есен, есен...
Есен, есен...
Като песен си красива,
И макар че си чудесна,
Ти ми носиш само жал...
А под облаците сиви
Гарван шумно, грозно кряска
И навява ми печал.
Есен, есен...
Може би душите чужди пълниш ти със красота,
Ала от година вече в моята е пустота...
През октомври е красиво, пълно е със цветове,
Ала аз се сещам само, колко много ми отне...
Есен, есен...
Ти си огнено червена, с аромат на билков чай,
С топъл шал в кафе самотно и парче от тиквен пай.
Във ръцете със албума в черно-бели цветове
Гледам снимките и галя младото ти личице.
Есен, есен...
Като песен си красива
И макар че си чудесна
Ти ми носиш само жал...
Свързвам времето ти с име,
Дните ти със тъжни песни,
Цветовете ти с печал...
Октомври, 2024г.
© Роси All rights reserved.