И пак ще казвам: "Много го обичам!".
И ти ще им повтаряш все това.
Ще се усмихваме от глупаво приличие
и уж сме влюбени, но май за пред света.
А утре люлякът пак ще се разпука,
но ще се разлисти ли забравената ни мечта?
Или напразно пролетта ще дойде тука
и ще чука върху празните сърца. . .
И май Април ще бъде подранила есен.
Ще се кършат от жал и дървесните клони.
И не щурци, а спомен жълт ще вие тъжна песен.
И дори небето печално звезда ще отрони. . .