Задъхан делник. Обгазен,
белязан с кръпки по асфалта.
Намръщен като зимен ден,
тревожен и безумно жалък.
Сълзи в прозорците. Мъгла
в очите бавно се процежда.
Умора гърбава и зла
разкъсва плахата надежда.
Отчаян спомен. Самота,
примесена с копнеж за лято.
Петна в съня на есента
и кални стъпки по тревата.
Забравен смях. Далечен зов.
Мечта за утрешната пролет.
Искрящи късчета любов
в студа под старите тополи.
© Нели Вангелова All rights reserved.
)))Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
