19.12.2009 г., 20:03

Есенен делник

788 0 9

Задъхан делник. Обгазен,

белязан с кръпки по асфалта.

Намръщен като зимен ден,

тревожен и безумно жалък.

 

Сълзи в прозорците. Мъгла

в очите бавно се процежда.

Умора гърбава и зла

разкъсва плахата надежда.

 

Отчаян спомен. Самота,

примесена с копнеж за лято.

Петна в съня на есента

и кални стъпки по тревата.

 

Забравен смях. Далечен зов.

Мечта за утрешната пролет.

Искрящи късчета любов

в студа под старите тополи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...