Задъхан делник. Обгазен,
белязан с кръпки по асфалта.
Намръщен като зимен ден,
тревожен и безумно жалък.
Сълзи в прозорците. Мъгла
в очите бавно се процежда.
Умора гърбава и зла
разкъсва плахата надежда.
Отчаян спомен. Самота,
примесена с копнеж за лято.
Петна в съня на есента
и кални стъпки по тревата.
Забравен смях. Далечен зов.
Мечта за утрешната пролет.
Искрящи късчета любов
в студа под старите тополи.
© Нели Вангелова Всички права запазени