19.12.2009 г., 20:03

Есенен делник

790 0 9

Задъхан делник. Обгазен,

белязан с кръпки по асфалта.

Намръщен като зимен ден,

тревожен и безумно жалък.

 

Сълзи в прозорците. Мъгла

в очите бавно се процежда.

Умора гърбава и зла

разкъсва плахата надежда.

 

Отчаян спомен. Самота,

примесена с копнеж за лято.

Петна в съня на есента

и кални стъпки по тревата.

 

Забравен смях. Далечен зов.

Мечта за утрешната пролет.

Искрящи късчета любов

в студа под старите тополи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...