Есенен дъх
Търкулва се август и тръгва на път,
нарамил си шепичка слънце в торбичка.
Помахва му вятърът с есенен дъх,
поглежда след него морето самичко.
Посърва и плажът в една следлюбов,
и дълго брои малки мидни черупки.
Написва той само един послеслов:
"Увяхват тревите, защото поникват."
Поглъща морето с огромни вълни
неспирния смях от очите на влюбени
и сгушва на топло, където кълни
една незабрава за нощ изумрудена.
Търкулва се август и тръгва на път,
намига, и килва си шапката сламена.
Остава любов с вкус на есенен дъх –
забита карфица, дълбоко до залеза.
© Ани Монева All rights reserved.
