jollyroger (Коста Качев)
1543 16
Oct 28, 2015, 6:28 PM

Есенен етюд... № 3 

  Poetry » Other
404 0 4

 

 

Есенен етюд... № 3

 

Планетата се извъртя

на хората със греховете,

по своя път из Вечността

и залудя със ветровете,

 

но после странно занемя

с увяхването на цветята

понеже цялата земя

попарена бе от сланата...

 

Животът бързо се покри-

и горски зверове, и птички-

в гнезда, в хралупи, в пещери

любовно сгушиха се всички...

 

С една носталгия повя

подухналия южен вятър...

... и той обаче не успя-

живот да вдъхне пак в цветята,

 

но вдигна жълтите листа

и завъртя ги във торнадо...

... А зад баира Есента

бе спряла гледайки злорадо,

 

но Северните ветрове

задържаше във яростта им,

преди сама да призове

за рейдът им неуправляем

 

и летният ни хубав свят

пред ветровете да затича...

... В небето облаци пълзят

и Слънцето зад тях наднича...

 

За малко и припръсква дъжд

все още галещ, още топъл,

но ураганно, изведнъж

връхлита Есента... И с вопъл

 

присвива се животът тук

с надеждата да оцелее:

на всички ветрове напук

и Есента да надживее!...

 

... Но в своя път из Вечността

Планетата ни изненада

сурово и със Есента,

но и чаровно с листопада,

 

а във безброя от звезди

на Космосът над нас надвесен:

поне в една е може би

възможно също да е Есен...

 

27.10.2015.

Коста Качев

© Коста Качев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??