Есенен етюд... № 3
Есенен етюд... № 3
Планетата се извъртя
на хората със греховете,
по своя път из Вечността
и залудя със ветровете,
но после странно занемя
с увяхването на цветята
понеже цялата земя
попарена бе от сланата...
Животът бързо се покри-
и горски зверове, и птички-
в гнезда, в хралупи, в пещери
любовно сгушиха се всички...
С една носталгия повя
подухналия южен вятър...
... и той обаче не успя-
живот да вдъхне пак в цветята,
но вдигна жълтите листа
и завъртя ги във торнадо...
... А зад баира Есента
бе спряла гледайки злорадо,
но Северните ветрове
задържаше във яростта им,
преди сама да призове
за рейдът им неуправляем
и летният ни хубав свят
пред ветровете да затича...
... В небето облаци пълзят
и Слънцето зад тях наднича...
За малко и припръсква дъжд
все още галещ, още топъл,
но ураганно, изведнъж
връхлита Есента... И с вопъл
присвива се животът тук
с надеждата да оцелее:
на всички ветрове напук
и Есента да надживее!...
... Но в своя път из Вечността
Планетата ни изненада
сурово и със Есента,
но и чаровно с листопада,
а във безброя от звезди
на Космосът над нас надвесен:
поне в една е може би
възможно също да е Есен...
27.10.2015.
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
Космически чаровна Есен!
