Есенна импресия
Габърът почти съблече златната си дреха,
тополата и тя със свян оголи стройни клони.
Студен и влажен, силен вятър птиците прогони -
техните ята към юг на дълъг път поеха.
© Георги All rights reserved.
Габърът почти съблече златната си дреха,
тополата и тя със свян оголи стройни клони.
Студен и влажен, силен вятър птиците прогони -
техните ята към юг на дълъг път поеха.
© Георги All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...