alantuan
30 results
/ в памет на баба ми Й.К. /
Птичката веднъж на рамото застава -
всичко в този миг на прах и пепел става!
  473 
С какво ли тук стихът ти ще ме провокира?
Определено с нищо – пишеш патетично.
Вземи настрой раздрънканата лира
и не обърквай принципното с лично!
И прочети Поети и Теория! ...
  418 
Слънцето все по-ярко свети,
а устните все по-силно обичат.
Гравитацията дори трепери
и всичко се стапя и стича...
Полюсите променят местата си, ...
  391 
Кротко горяща в огнище с мечти
Обич превръща се бавно в Изкуство -
съчките Истина, Смелост и Чувство
трябва да станат на пепел почти!
Фениксът пак е готов да лети...
  485 
Дъга, събрала мойте цветове,
ще те учуди с октомврийска сила...
Бъди усмихната, чаровна, мила,
развей косѝ по-меки и от свѝла,
от порива на южни ветрове... ...
  469 
Цигулката е в твоите ръце.
Нима ще свириш? Полунощ минава...
Напразно ли броих стада овце?
Май няма да се спи - свирѝ, тогава!
Свирѝ и моделирай мойта нощ! ...
  590 
The day we've just met the sorrow
my immortality was so important.
All the creatures I sell or borrow
will rule over only one instant.
  1060 
Леви - десни, леви - десни маршируват войниците -
останаха притихнали чак птиците по жиците.
Мирът е най-необходимото ни основание -
останалото, както всички помним, е мълчание...
  392 
Слънчо днес ще те събуди
с две целувки по нослето.
Утрото ще те учуди -
колко синьо е небето.
Птичките ще чуруликат - ...
  647 
В полунощ - с кожата си усещам дъха ти...
В един - вълшебните длани ме омагьосват...
В два - устните рисуват страстни желания...
В три - лунен лъч поляга върху телата ни...
В четири - усмихнати слушаме сърцата си... ...
  517 
Любовта се превърна в спомен, в сън...
Днес може би малко тъгувам.
Днес може би само "отвън"
съществувам...
  612 
Моето братче обичам!
Толкова малко и сладко.
Радва се, пее и тича,
звънко повиква ме "Батко!"
Моето братче обичам! ...
  4277 
Ще бъда твой от първите лъчи
до пурпура на залеза красив -
чаровен, страстен, нежен, малко див
ще те изпивам с устни и очи!
  492 
Почти наредих
Мечтаната мозайка
Липсваш само Ти
  1173 
Рано или късно любовта обзема
с огъня си вечен мислите, сърцето.
Разтопява бавно в доменните пещи
рудите на страсти, трепети и чувства.
Претворява тези сплави от възторзи ...
  879 
Посрещнат залез и изпратен изгрев...
Да се обгръщаме с тъга - не трябва!
И кулите на замъка мечтан
не са стопени още от забравата.
Да те отхвърля - всъщност няма смисъл - ...
  1101 
Сънувам те в горещите си нощи -
жадувам теб и твоята прохлада.
В омая чувам думите ти още
и тръпна от любов и от наслада...
Не ме оставяй сам! Със светлината ...
  551 
Часът по история - истинска скука:
Стоянов говори, говори...
До мен си, но сякаш съвсем не си тука -
тетрадката бързо отворих.
Бележката малка с наивните рими ...
  1138 
Ще те обичам в дъхавата пролет,
когато над зелените поляни,
под ласките на слънцето, огряни
ще се издигнем в лястовичи полет...
Ще те обичам в търсещото лято, ...
  1268 
- Патици и очиларка,
слон и пуяк, едра гарга,
бивол, див глиган с брадавици,
папагали и пиявици...
Други твари, на които ...
  1120 
Лъки скочи от долапа
и навехна свойта лапа.
Понакуцва - няма как -
аз си го обичкам пак.
  569 
Припомнѝ ми на влажните нощи вкуса!
Докосни ме със сладката дързост на здрача!
И тогава ще стигнем, където не са
и където не смеят дори да прекрачат...
  506 
Ела!
Сега не се страхувам -
желая любовта...
Вплели тела,
за ласките ти жадувам, ...
  850 
Спри вятъра и укроти морето!
Опитай слънцето да загасиш...
Тогава как, кажи, ще забраниш
да те обичам, да трепти сърцето
да бъда твой, дори когато спиш...
  630 
* * *
В предутринна хладност росата потръпва -
ще бъде изпита от жарки лъчи.
От изток, красива, зората пристъпва
да буди с целувки заспали очи. ...
  584 
Небесна топлина и слънчева жарава -
студена глътка търся да отпия.
Това, което днес ме вдъхновява,
ще трябва с нещо друго да прикрия!
  728 
Ако животът е скучен - не те вдъхновява,
ако ти липсват вълнения, страсти и радост -
не позволявай мечтите да чезнат в забрава,
не пропилявай безсмислено своята младост!
Неудържим е потокът - пътува, не спира - ...
  643 
Габърът почти съблече златната си дреха,
тополата и тя със свян оголи стройни клони.
Студен и влажен, силен вятър птиците прогони -
техните ята към юг на дълъг път поеха.
  592 
Търсеше обич
Дадох ти я цялата
Сега търся аз
  933 
Тънки пътечки от мънички капки,
весели устни и топли очи -
щастие мило на порции хапки,
за мене две, а за теб цели три.
  971 
Random works
: ??:??