Oct 10, 2021, 11:36 AM  

Есенна равносметка 

  Poetry » Phylosophy
393 3 6

ЕСЕННА РАВНОСМЕТКА

 

Започвам рани да броя –

такъв сезон е есента ми.

Там, дето никнеха цветя –

пожар е минал вчера рано.

 

И розите изпепелил,

догарял в брезовите клонки.

Един врабец – недраг-немил,

цвърчи и пепелака чопли.

 

Аз нямам време и кураж –

лехички да садя наново,

Небето ми е декупаж –

с обков от шума и олово.

 

Сега не бива да мълча –

но думите защо си тръгват?

Прекрачих не една черта

и с нищо никого не лъгах.

 

С баланса противоречив –

дали била съм победител,

дъждът в очите ми вали,

преди да стигна до звездите.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??