Есенна среща
Листопаден килим.
Тихо пристъпвам.
Хоризонтът с погледа син
постепенно поглъща ме.
Зад гърба ми се спуска мъгла.
Плахо обръщам се.
Правя стъпка напред.
Виждам твойта тъга.
Срещам твойто завръщане.
© Мариета Вълчева All rights reserved.
Листопаден килим.
Тихо пристъпвам.
Хоризонтът с погледа син
постепенно поглъща ме.
Зад гърба ми се спуска мъгла.
Плахо обръщам се.
Правя стъпка напред.
Виждам твойта тъга.
Срещам твойто завръщане.
© Мариета Вълчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...