Есента е тъга -
падащи листа,
гниещи в мократа земя,
жестоко ранени
от дъжда.
Есента е тъга -
предвещава зима
и птиците отлитат,
спасявайки се от студа
в някоя топла страна.
Есента е тъга,
сладка тъга,
цветна тъга
с разнообразни
падащи листа.
Есента е красота -
меланхолична красота
и все пак прекрасна е тя.
© Богдана Маринова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!Харесва ми стиха ти!