Есенно
Валяло е…
Тих и кротък нощен дъжд - по септемврийски.
И Майкъл ми каза -
скрит в свойта къщурка.
Майкъл е куче, той не обича дъжда…
И жегите не обича…
Вече няма следи от босите стъпки на август…
Изгревът с всеки изминал ден
се събужда по-късно от мен
и може би чака - кога най-после
ще сменим лятното време
в екрана на делника.
Майкъл няма часовник…
Той ме изпраща сънено сутрин
(понякога дори не помръдва)
и ме посреща бодро вечер –
готов да изцапа с лапа
лятната ми риза…
Но… уморено ми е… и не ми е до игра…
Мечтае ми се!…
© Красимир Чернев All rights reserved.
Пропуснала съм този ти елегантен стих!
