Есенно
Сив камък няма да бележи този хълм,
където за последно ще поспра,
за да погледам лятото, а вън
зловещо ще пристъпва есента.
Лъчи сребристи ще играят в косите ми
и спомен ще е само пролетта,
когато ти се вглеждаше в очите ми,
пак пръсти вплел в моята ръка,
когато срещу вятъра стояхме,
един до друг на този бурен хълм,
един за друг тих бряг когато бяхме,
кошмарите си гонехме насън.
Сега те знам, до мене коленичил,
аз паднала, изгубила опора,
а този хълм на тебе ми прилича,
година след година, без умора
стои безмълвен и безропотно понася
на северния вятър своеволията.
Приспивната му песен ми приглася,
теши тъгата, гони главоболието.
Аз тук ще спра, за малко. За минута,
положила чело на твойто рамо,
забравила как тук сега се лутам,
приятелю. Защото теб те няма.
© Клара All rights reserved.
